Анализът на резултатите от есенното лесопатологично обследване и проверките извършени от специалисти от Лесозащитна станция – София, ни дадоха основание да очакваме увеличаване на площите борови култури със симптоми на съхнене. Без съмнение, продължителната липса на валежи през лятото и есента на 2012 г. са причина за отслабване на нормалния физиологичен статус на иглолистните екосистеми, особено в долния лесорастителен пояс. Засилените процеси на съхнене, както е известно, се наблюдават най-вече при 35 – 40 годишните борови култури при пълнота над 0,7 ( Донов и колектив, 1995; Раев и колектив, 1994; Найденов, 1993; годишни отчети на ЛЗС-София 1993-2012 ). Същата закономерност се наблюдава и при издънковите дъбови насаждения. Имайки предвид всичко това, с наш Изх. №29/12.02.2013 година, дадохме указания и методика на ТП ДГС и ТП ДЛС от СЗДП -Враца, ЮЗДП-Благоевград и СЦДП-Габрово за обследване и картиране на съхнещите иглолистни култури. Резултатите от тези обследвания са приложени в отделни таблици и графики към настоящето становище. Те са изготвени на база сигнални листове подадени в електронната информационна система на ИАГ System.iag.bg направление – лесопатологично обследване.
Периодическото съхненето на иглолистните култури, издънковите дъбови насаждения, акациевите култури в долния лесорастетител пояс, както и появата на короядни петна, ветровали, ветроломи, снеговали, снеголоми, ледоломи показват, че тези феномени най-често се срещат при пълнота на насажденията и културите над 0,7, на възраст 35-45 години или във вече зрели, неотглеждани горски естествени или изкуствени екосистеми (повредите от екстремните ветрове в района на Копривщица, Габрово, Трявна – повече от повалените култури са с пълнота над 0,7). В тях най-често се формират и короядните петна.
От събраната информация се вижда, че най-силно е типичното съхнене провокирано от екстремни фактори в иглолистните култури от района на РДГ Берковица. Значителен е обема на засегнатите площи от корояди в иглолистните култури от района на РДГ Кюстендил и тези в ПП „Витоша”. В района на Кюстендил по подадени сигнални листове короядите са на площ от 519,5 дка – ТП ДЛС „Осогово”, ТП ДГС Брезник, Дупница, Радомир, Земен.
Процеса на обследване на съхнещите иглолистни култури продължава и е налице вече в района на Искърското дефиле, ТП ДЛС „Витиня”- с. Чурек и други.
В съхнещите култури и насаждения са описани няколко гъбни заболявания и вредни насекоми. Почти всички, с малки изключения са паразите на отслабването и атакуват отслабнали, загубили имунитета си индивиди и екосистеми. При култури и насаждения с изведени отгледни и първите фази на главните сечи, повредите от екстремни фактори, болести и насекоми са минимални. През последните години се засилва убеждението, че фитосанитарните проблеми се провокират от недостатъчни лесовъдски грижи и често пъти отстъпване на добрата лесовъдска практика под въздействие на НПО и други обществени фактори.
Според нас, най-належащите мерки които трябва да се вземат са :
– пълно картиране на засегнатите култури по интензивност на съхненето, по степен на възобновяване с местни дървесни видове, подготвяне на необходимата документация за извеждане на санитарните сечи. За да не възникнат огнища на масово развитие на заболявания и каламитет на насекоми, засегнатите дървостои да се изсичат незабавно и дървесината да се извади от сечищата;
– освободените площи да се предвидят при необходимост от подпомагане на възобновяването или пълно залесяване още през следващата вегетация;
– след сечта сечищата да се почистят от отпадъци при строго спазване на противопожарните мерки;
– да се промени начина на изготвянето на лесовъдските програми по отношение на иглолистните култури в долния лесорастителен пояс. Преди години, приключи разработка на ЛТУ и „Агролеспроект” свързана с проблемите на иглолистните култури в долния лесорпастителен пояс. Основния извод и препоръки на авторския колектив, при тези култури е турнусът да се определя по състояние т.е. излизането от канона те да се третират, като високостъблени и да се стопанисват на възраст 80-100 години;
– редовно да се извършват фитосанитарните прочистки в рисковите иглолистни култури и издънкови гори в долния лесорастителен пояс;
– в производствените програми на ДП и ТП с предимство да се застъпят отгледните сечи в културите и насажденията;
– отделът по връзки с обществеността да осигури гласност на възникналия проблем и запознае обществеността с мерките, които се прилагат за неговото разрешаване;
– променящите се към влошаване растежни условия за горските екосистеми налагат да се помисли и за промяна на методиката за обявяване на масово проявление на заболяванията и каламитет при насекомните видове.
