1. Общи сведения
За организирана лесозащита в България може да се говори от 1949 г., но едва в края на петдесетте години, проучвайки опита на другите европейски страни и преди всичко на Полша, проф. Димитър Стефанов, инж. Боньо Петков и инж. Тодор Балов предлагат създаването на Лесозащитни станции.
Първата станция е създадена през 1960 г. в София, със задачата да отговаря за западната част на страната. През същата година са създадени и станциите във Варна – за североизточната и източната част и в Пловдив – за южната и югоизточната част. Първите директори на тези станции са определени: за София инж. Васил Вътов, за Варна инж. Сидер Пенев и за Пловдив инж. Тодор Чернев. Още при възникването на идеята за създаването на лесозащитните станции, академик Мако Даков подчертава, че те трябва да бъдат мост между науката и практиката.
През годините водещи специалисти са били директори и служители на Лесозащитна станция – София. Повечето от тях са оставили трайни следи в лесозащитната практика и лесозащитната наука.
Инж. д-р Васил Вътов
Повече от специалистите, работили в горите от 1950 г. до днес, трудно могат да си представят лесозащитата без дългогодишния директор на станцията инж. д-р Васил Вътов. Роден е на 30.09.1921 г. в с. Голям Извор, Ловешка област. Под негово ръководство ЛЗС – София, израства като модерно звено в системата на лесозащитата у нас и мост между науката и практиката. По инициатива на ЛЗС – София, и в тясно съдействие на научни работници от Института по растителна защита започва проучване за използване на биологични препарати и биологични агенти – червената горска мравка и паразитни насекоми. В съавторство и лично той е автор на много справочници и научни трудове по лесозащита. В резултат на упорите научно-изследователска дейност защитава и една от първите дисертации по лесозащита.
Инж. Иван Илиев Терзиев
Иван Илиев Терзиев е роден през 1918 година в с. Ракитово. След завършване на висшето си образование по лесовъдство през 1946 година той работи отначало в родното си село, а по-късно в централното горско ведомство. От 1971 до 1984 г. е директор на станцията. С организаторските си качества осигурява условия за разгръщане на ефективна лесозащита и израстване на станцията като авторитетното учреждение в системата на горите.
Инж. Стоян Ангелов Захов
Роден е на 11.09.1925 г. в с. Боерица, Софийска област. От 17.03.1984 г. до 30.06.1988 г. е директор на Лесозащитната станция – София, където се пенсионира.
На базата на широките си и задълбочени научни познания, той внедрява редица методи за прогнозиране на каламитетните нападения и провеждане на борба с насекомните вредители по горите.
Инж. Ромил Борисов Бобев
Ромил Борисов Бобев е роден на 24 ноември 1935 г. в София. От 1989 до 1991 г. Бобев е директор на ЛЗС – София. Инж. Бобев разработва специализантска работа върху разпространението и видовия състав на горските мравки у нас и методите за тяхното разселване.
Самостоятелно и в съавторство е публикувал няколко научни и научно-популярни труда.
Инж. Стефан Тодоров Балов
Стефан Тодоров Балов е роден през 1952 г. в гр. Панагюрище. От началото на 1981 г. започва работа, като лесничей, а след това като началник на ГТУ в Горско стопанство гр. Пирдоп. В края на 1984 г. е назначен в Лесозащитна станция гр. София. От пролетта на 1991 година до месец ноември изпълняващ длъжността директор на ЛЗС – София. През 1992 г. постъпва на работа в Централното ведомство по горите, където работи като експерт по лесозащитата до пенсионирането си през 2017 г. Взел е участие в изграждането на модула „Лесопатологично обследване“, който се намира на сайта на ИАГ.
Доц. д-р Янчо Найденов
Доц. д-р Янчо Стоянов Найденов е роден 12.06.1947 г. в с. Катунец, обл. Ловешка. От есента на 1991 г. директор на ЛЗС – София, където се пенсионира. С активното негово участие и съдействие се създава истинска много функционална изследователска школа по въпросите на тополовото и върбово стопанство. Участва в съвместните разработки с Института по тополата в гр. Нови Сад-Сърбия, Станцията по фитопатология в Ганд-Белгия; Института за тополови култури гр.Монферато – Италия; Висшето училище по агрономство в Бордо-Франция и др. Научните му разработки основно са в областта на горската фитопатология. В научните среди доц. Найденов е познат и като хоноруван преподавател по екология и опазване на околната среда.
Инж. Николай Янчев Стоянов
Роден на 19.09.1974 г. в гр. Свищов. През 1997 година завършва с отличие Лесотехнически университет гр. София със специалност инженер по Горско стопанство. През 2008 година завършва магистратура по Растителна защита в Агрономически университет – гр. Пловдив. Докторант към Институт за гората към БАН. От 1997 до 1999 година работи като инженер към НИС към Лесотехнически университет. От 1999 година до 2007 година работи като главен експерт в Горска семеконтролна станция гр. София. Като служител на ГСС София е участвал в работни групи по въвеждане на европейското законодателство (Директива 105) в областта на горския семеконтрол, в екип за подготовка на проекти за кандидатстване по ПРОГРАМА ЛАЙФ +, туининг проекти и е провеждал обучения за укрепване на капацитета и повишаване на квалификацията на експерти и служители от РДГ, ДГС/ДЛС и др. От 2008 година до 2017 година работи като управител на Ал и Ив Форест Консулт ЕООД в областта на услугите в горското и селско стопанство. От 2017 до 2019 година е директор на Лесозащитна станция гр. София. Участвал е като експерт в работни група към FAO, програма COST, проект за Техническа помощ за „Създаване на лабораторна стратегия за земеделския сектор в България“ към Министерство на земеделието и горите, Програма за развитие на селските райони и др.
Инж. Илиян Лазаров Мутафчийски
Илиян Лазаров Мутафчийски е роден на 01.11.1971 г. в гр. Радомир. От средата на 1998 г. работи, като служител и експерт в ДГС Радомир, „Кракра лес“ АД, ДЛ Трън, „ГС Осогово“ ЕАД, РДГ Кюстендил. От декември 2005 г. до ноември 2009 г. работи, като специалист, ст. специалист и експерт в ЛЗС София. През 2009 г. започва работа в инспектората на ДАГ, като гл. инспектор, след което заема експертни длъжности в ИАГ до началото на 2017 г, когато е предназначен, като експерт по лесозащитата до месец септември 2019 г. През 2018 г. е взел участие в изграждането на модула „Лесозащитен календар“, който се намира на сайта на ИАГ. От месец септември 2019 г. е директор на ЛЗС София.
С течение на годините много хора работиха в колектива на ЛЗС – София, някои оставиха трайни следи в лесовъдската колегия, други тихо и незабелязано се пенсионираха или преминаха другаде, но всички малко или много изградиха образа на станцията, като добър помощник на специалистите от практиката на всички нива в борбата за здрави гори.
В станцията през годините активно работиха следните специалисти: инж. Цоло Велчев, инж. Николай Тошков, инж. Илия Георгиев, инж. Димитър Димитров, инж. Владимир Константинов, инж. кссн Михаил Тодоров, биолог Нели Петрова, инж. Мария Коларова, инж. Юлия Младенова, инж. Марий Занфиров, инж. Любомир Коцаков, инж. агр. Светла Цолева, инж. Светослава Стоянова, инж. Илиян Мутафчийски; инж. Валентина Маринова, инж. Костадин Мъгев; инж. Валентин Чолашки, инж. Наджи Хаджисюлейман, инж. Кремена Георгиева, инж. Биляна Василева, Ганка Иванова, Росица Георгиева, Елена Иванова, Борис Борисов, Малина Къстева. Съществен принос в работата на станцията имат и счетоводно-икономическите специалисти Йорданка Стоянова, Йорданка Петрова.
Към февруари 2020 г. в Лесозащитна станция – София продължават да работят: инж. Илиян Мутафчийски, инж. Владимир Владимиров, инж. Рени Бечева, инж. агр. Вяра Роснева, инж. Антонина Георгиева, инж. Ася Миленкова, счетоводно-икономическите и техническите специалисти: Михаил Сматракалев, Людмила Белдева и Николета Андреева.
Колектив на ЛЗС – София 2020 г.
Видовото разнообразие на дървесна и храстова растителност, предопределя и многообразието на фитосанитарните проблеми в горите, от райони на станцията. На базата на упорита работа на много практически и научни деятели в тази област, вече добре се познават биологията на основните за горското стопанство насекоми и болести, начините за тяхното обследване и прилагането на най-целесъобразните мерки за ограничаване на повреди от тях.
В района на ЛЗС – София се срещат основни насекомни вредители в иглолистни и широколистни гори са:
Ръждива борова листна оса (Neodiprion sertifer Geoffr.) атакува боровите насаждения и култури в района на ЛЗС, но най-често са засегнати големи площи в РДГ Благоевград и РДГ Кюстендил. Видът често изпада в диапауза и изготвянето на прогнозата за нея е трудна.
Борова процесионка (Traumatocampa pityocampa Schiff.) – среща се в иглолистните дендроценози на територията на РДГ Благоевград, Кюстендил и София, като видът е представен с типичната (средиземноморска) форма. Системното обезлистване на боровите култури от боровата процесионка отслабва тяхната устойчивост и те много по-масово изсъхват и загиват след появата на екстремни екологични условия.
Короядите (Coleoptera, Curculionidae: Scolytinae) са едни от най-опасните насекомни вредители особено в иглолистните гори на България и в цяла Европа. Обикновено нападат наскоро изсъхнали и физиологично отслабнали дървета. Те нанасят огромни икономически щети и по време на масови нападения могат да атакуват здрави стоящи дървета. Досега най-често използван метод за контрол срещу тези вредители са санитарните мерки, които включват изнасяне на нападнатите дървета. Корояди имат най-голямо присъствие в районите на РДГ София, РДГ Кюстендил и РДГ Благоевград.
Гъботворка (Lymantria dispar L.) – това e един от основните вредители в горското стопанство. След каламитетното си проявление през 2005 г., вредителят понастоящем излиза от фаза „латентно състояние”.
Педомерки и листозавивачки (Geometridae и Tortricidae) – в продължение на години в дъбовите гори в района на станцията се наблюдава сравнително голямо по площ нападение от педомерки (Geometridae) и листозавивачки (Tortricidae).
През последните години по резултатите от заложените фотоеклектори от взетите пробни клонки и от пролетното лесопатологично обследване се констатира, че нападенията са затихнали и не довеждат до обезлистване на насажденията.
Златозадката (Euproctis chrysorrhoea L.) и пръстенотворката (Malacosoma neustria L.) са другите два вредителя, чиито популации периодично могат да се увеличат в степен водеща до силно обезлистване в дъбовите гори. За последен път на територията та станцията срещу златозадка е провеждана авиоборба през 2001 год.
Основни болести по горскодървесната растителност в района на ЛЗС – София са:
Съхненето на дъба се обуславя от голям брой абиотични и биотични фактори. В резултат на теренните и лабораторни проучвания извършвани от научни работници и специалисти от станцията в горските екосистеми от района се установи, че съхненето на дъбовите гори се причинява от представителите на род Ceratosystis spp., Armilaria mellea complex, Inonotus nidus pici; Ganoderma lucidum, Ganoderma apllanatum и др.
Съхнене на акацията – една от основните причини за това явление са необосновано високите турнуси на сеч. Акацията, който вид е отнесен към бързорастящите, при навременни сечи тя дава максимално количество дървесина между 15-20 годишна възраст.
Съхнене на бука – представители на р.Nectria са причина за появата на суховършия и съхнене на бука. В по-възрастните насаждения се наблюдават и повреди от р.Fomes, Poliporus spp., Schizophylom commune и др.
Съхнене на бора – установява се в долния и средния лесорастителен пояс. Най-често съхненето на културите започва на възраст между 11-20 години и е с най-голяма интензивност между 20-40 годишна възраст. Съхненето се изразява в: пожълтяване на иглиците, некротични петна, пикнидии, характерни за фитопатогенни гъби Dothistroma spp., Lophodermella sulcigena, Lophodermium seditiosum, Diplodia sapinea, Sphaeropsis sapinea и др., причиняващи изсипване на иглиците. Гъбите се явява вторичен фактор, след като вече по една или друга причина насажденията са отслабнали физиологически от липсата на достатъчно влага. Така те стават много по-податливи на тези болести и вредители.
Съхнене на дугласката ела – причинява се от пънчушката (Armillaria mellea Vahl./Quil.), липсата на въздушна и почвена влага, шотландското изсипване, причинено от Rhabdocline pseudotsugae Syd., както и гъбите Phaeocryptopus gaeumannii (Rohde) Petr. и Phomopsis pseudotsugae причинява сериозни щети на културите от дугласка ела.
Коренова гъба (Heterobasidium annosus) – в най-ново време общата нападната площ се увеличава най-бързо в района на РДГ Кюстендил, Благоевград и София. В тези насаждения и култури се предвижда санитарна сеч.
За определяне на плътността на насекомните вредители се залагат феромонови уловки за гъботворката, борова процесионка, листозавивачки, корояди и акациев семеяд.
От изключително голямо значение за изготвянето на една достоверна прогноза е проучване здравословното състояние на популацията на съответния насекомен вид. За целите на прогнозата в Лесозащитна станция се анализират проби: от ръждивата борова листна оса – какавиди; борова процесионка – яйчени пръстенчета; гъботворка – яйцекупчинки и т.н.
През 1960-1962 г. първо от Софийската лесозащитна станция са организирани наблюдения на постоянни (станционарни) площи за някои листогризещи вредители.
Във връзка с лесопатологичния мониторинг, за контрол на числеността на популацията на неприятелите и степента на разпространение на заболявания в момента на територията на лесозащитна станция се наблюдават над 200 стационарни обекта за различни болести и вредители.
Основната цел на експертите от станцията при провеждането на различните лесозащитни мероприятия, е запазването на биологичното разнообразие и устойчивото развитие на горските екосистеми.
Стремежът на колектива на станцията винаги е бил, с предимство да се използват биологични препарати за борба с вредителите. От 1970 г. започва изпитване на биологични препарати като Ентобактерин и Дипел (на основата на Бацилус турингиензис), Диспарин и др. През 1972 г. са обработени 4700 ха гори с биологични препарати, което е обаче едва 10 % от общо обработените с препарати гори.
От 1985 г. за борба с борова листна оса се изпитва вирусния препарат „Вирокс”, както и продукт на базата полиедрения вирус, произ¬водство на фирмата „Кемира ой”. В последствие в биолабораторията на станцията, Нели Петрова и колектив и с активното участие на експерти от ИГ при БАН е разработен метод за приготвянето на суспензията от вируса за авиобиологичната борба с борово листната оса.
Значително по-късно (от 1994 г.), след няколко годишни изпитвания, срещу нея се прилага ново поколение биологични продукти, а именно Трейсър 480 СК, произведен на базата на Spinosad saharomycetes.
Масово през 1998-1999 г. се изпитват нови БТ препарати (Форей 48В, Форей 96В, Къстъм ларво, Ларво, Батик, Кондор, Форестър). През последните 10 години авиобилогичната борба е водена в района на станцията срещу борова процесионка (2010 г.) върху 2031 дка, 1200 дка (2019 г.) с препарата Форей 48 Б, 600 дка (2019 г.) с препарата Синейс 480 СК; 933 дка (2011 г.), 5958 дка (2014 дка) с препарата Трейсър 480 СК.
През 2004 год. е изпитан нов БТ-препарат (Д-стоп) и биологичен препарат от нов клас (Трейсър) с активно вещество спинозад. В района на станцията през 2011 г. е проведена авиобиологична борба срещу ръждива борова листна оса върху 1265 дка, 2012 г. върху 5110 дка с препарата Трейсър 480 СК.
Изпитани са и се употребяват химични препарати, нарушаващи хормоналния синтез (Мимик, Димилин). През последните 10 години авиохимичната борба е водена в района на станцията срещу борова процесионка 1000 дка (2012 г.), 1000 дка (2019 г.) с препарата Димилин 480 и 1250 дка (2018 г.) с препарата Мимик. Срещу ръждивата борова листна оса е водена борба през 2010 г. – 8004 дка и през 2018 г. върху 8429 дка с препарата Димилин 480. През 2017 г. върху 978 дка пръскано с препарата Мимик. Срещу гъботворката е водена борба с препарата Димилин 480 през 2013 г. – 15700 дка и през 2014 г. – 30 000 дка. Срещу педомерки и листозавивачки през 2010 г. е водена авиохимична борба върху 49176 дка с препарата Димилин 480.
Близостта на станцията до научните центрове по лесозащита и растителна защита позволяват на специалистите от ЛЗС – София, да ползват непосредствено от техния научен продукт. За станцията изключително полезно е сътрудничеството със секцията „Горска ентомология и фитопатология“ при ИГ към БАН; катедра „Лесозащита“ при ЛТУ. С тяхна помощ са решени редица важни за лесозащитата проблеми: изясняване на видовия състав на неприятелите по горите, биологията им, мерките за ограничаване на тяхното разпространение. Въведени са малообемното и ултрамалообемното пръскане като ефективни методи за защита и щадящи екологичното разнообразие и равновесие.
Развитието на лесозащитната дейност в настоящия момент и в бъдеще изисква да се съобразяваме и с европейското законодателство за защита на растенията. Във връзка с това ЛЗС-София, установи и поддържа тясно сътрудничество с Българска агенция по безопасност на храните. От 2003 година, първо в ЛЗС-София, а след това и в останалите станции започна осъществяване на фитосанитарен мониторинг на карантинни вредители и болести по горски видове, които са важни за цялата европейска общност.
