Зa ЛЗС-София

ЛЕСОЗАЩИТНА СТАНЦИЯ – СОФИЯ

 

1. Общи сведения

За организирана лесозащита у нас може да се говори от 1949 г., но едва в края на петдесетте години, проучвайки опита на другите европейски стра­ни и преди всичко на Полша, проф. Димитър Стефанов, инж. Боньо Петков и инж. Тодор Балов предлагат създаването на Лесозащитни станции.

Още при възникването на идеята за създаването на лесозащитните станции, академик Мако Даков подчертава, че те трябва да бъдат мост между науката и практиката. Именно на тази идея служат и първите директори на лесозащитните станции – ЛЗС – София – инж.Васил Вътов, Варна – инж.Сидер Пенев и Пловдив – инж. Тодор Чернев.

Понастоящем, Лесозащитна станция – София, обслужва във фитосанитарно отношение горските екосистеми в 6 Регионални дирекции по горите (Благоевград, Берковица, Велико Търново, Кюстендил, Ловеч, София).

Горският фонд на територията на станцията е с обща площ от 1380249 ха, в т.ч. иглолистни гори 426812 ха и широколистни 953437 ха.

Територията на Лесозащитна станция – София е разположена върху почти всички климатични райони на България. Надморската височина се движи от 25 по поречието на река Дунав и вътрешните реки до 2925 м (връх Мусала). В хоризонтално и вертикално направление те обхващат няколко растителни пояса и изключително разнообразни горски месторастения и многобройни типове гори. Видовото разнообразие на дървесна и храстова растителност,  предопределя и многообразието на фитосанитарните проблеми в горите, от райони на станцията.

Фиг.1. Територия обслужвана от Лесозащитна станция – София

 

Основната цел на експертите от станцията при провеждането на различните лесозащитни мероприятия, е запазването на биологичното разнообразие и устойчивото развитие на горските екосистеми.

 

 

 

 

 

 

Фиг.2. Заливни гори по брега на Дунава           Фиг.3. Алпийски екосистеми – Боровец


 Фиг.4. Разпределение на горските площи, обслужвани от ЛЗС – София по поделение

На базата на  упорита работа на много практически и научни деятели в тази област, вече  добре се познават биологията на основните за горското стопанство насекоми и болести, начините за тяхното обследване и прилагането на най-целесъобразните мерки за ограничаване на повреди от тях.

През периода 1960-1962 г. в  Софийската лесозащитна станция са заложени повече от 200 постоянни (станционарни) площи за системни наблюдения върху био-екологията и популацията на основните насекомни вредители и болести.

 

   

Фиг.5. Фуниевидна уловка

Фиг.6. Делтовидна уловка

 

Във връзка с изготвянето на прогнозата за очакваните нападения от болести, вредители и други повреди се провеждат двукратно инструктажи и обучения със специалистите от РДГ и ДГС/ДЛС.

От изключително голямо значение за изготвянето на една достоверна прогноза е проучване здравословното състояние на популацията на съответния насекомен вид. За целите на прогнозата в Лесозащитна станция се анализират проби: от ръждивата борова листна оса – какавиди; борова процесионка – яйчени пръстенчета; гъботворка – яйцекупчинки и т.н.

Стратегическо направление в работата на колектива на станцията, от създаването й до днес е приложението с предимство на  биологични препарати за борба с вредителите. От 1970 г. започва изпитване на биологични препарати като Ентобактерин и  Дипел (на основата на Бацилус турингиензис), Диспарин и др. През 1972 г. са обработени 4700 ха гори с биологични препарати, което е било само  10 % от общо обработените с препарати гори.

От 1985 г. за борба с  борова листна оса се  изпитва вирусния препарат „Вирокс”, както и продукт на базата полиедрения вирус, произ­водство на фирмата „Кемира ой”. В последствие в биолабораторията на станцията, Нели Петрова и колектив и с активното участие на експерти от ИГ при БАН е разработен метод за приготвянето на суспензията от вируса за авиобиологичната борба с борово листната оса.

Значително по-късно (от 1994 г.) започва изпитването на ново поколение биологични продукти, а именно Трейсър 480 СК, произведен на базата на Spinosad saharomycetes.

През 1998-1999 г. се изпитват БТ препаратите: Форей 48В, Форей 96В, Къстъм Ларво, Ларво, Батик, Кондор, Форестър, а през 2004 год. БТ – препарат  (Д-Стоп). Успоредно с това са изпитани и регистрирани за употреба химични препарати, нарушаващи хормоналния  синтез (Мимик, Димилин).

Фиг.7. Проведена авиоборба в периода 1997-2006 г.

 

2. Основни болести, насекомни вредители, други неприятели и повреди в района на ЛЗС – София

2.1. Разпространение на най-важните насекомни вредители в района на станцията

2.1.1. Насекомни вредители по иглолистни насаждения и култури

  • Борови листни оси

В района  на ЛЗС – София се срещат ръждивата (Neodiprion sertifer Geoffr.), обикновената (Diprion pini L.) и самотната (Acantholyda hieroglyphica Christ.) борови листни оси.

Ръждива борова листна оса (Neodiprion sertifer Geoffr.) атакува боровите насаждения и култури в района на ЛЗС, но най-често са засегнати големи площи в РДГ Благоевград и РДГ Кюстендил. Видът често изпада в диапауза и изготвянето на прогнозата за нея е трудна.

В продължение на много години за усъвършенстване на прогнозата и борбата при този вредител работиха инж. Николай Тошков, биолога Нели Петрова, инж. Юлия Младенова.

Фиг.8. Нападната площ (дка) и проведена авиоборба (дка) срещу ръждива борова листна оса

 

  • Борова процесионка (Traumatocampa pityocampa Schiff.) – среща се  в иглолистните дендроценози на територията на РДГ Благоевград, Кюстендил и София, като видът е представен с типичната  (средиземноморска) форма. Системното обезлистване на боровите култури от боровата процесионка отслабва тяхната устойчивост и те много по-масово изсъхват и загиват след появата на екстремни екологични условия. През последните години благодарение труда на инж. Юлия Младенова, инж. Валентин Чолашки, инж. Любомир Коцаков, инж. Костадин Мъгев  качествено се подобри изготвянето на прогнозата през юли-септември и третираните площи рязко намаляха.

Фиг.9. Нападната площ (дка) и проведена авиоборба (дка) срещу борова процесионка

 

  • Корояди – тази група вредители има най-голямо присъствие в районите на РДГ София, РДГ Кюстендил и РДГ Благоевград.

Короядите се проявяват каламитетно след ветровали, ветроломи, снеговали, снеголоми, ледовали, ледоломи и при култури и естествени насаждения на възраст между 35-55 години. Имайки предвид, че по-голямата част от иглолистните култури в района на ЛЗС – София са на възраст 35-45 години с пълнота 0,8, без извеждане на отгледни сечи, може да се очаква засилване на нападенията от тези насекоми и разширяване обсега на действие.

Известно е, че при неизвеждане на санитарни сечи срещу короядите намножаването и разпространението им се развива лавинообразно.    

                                                                                                                        

Фиг.10.  Нападната площ (дка) и изведени санитарни сечи (дка) срещу корояди

2.1.2. Насекомни вредители по широколистни гори и култури

  • Гъботворка (Lymantria dispar L.) – това e eдин от основните вредители в горското стопанство.  След каламитетното си проявление през 2005 г., вредителят понастоящем излиза от фаза „латентно състояние”. Очаква се проявление на фазата нарастване на градация на вредителя. Мониторинговото наблюдение и заложените феромонови уловки, както и резултатите от есенното лесопатологично обследване показват, че популацията е в проградация – повишава  своята плътност и започва проявлението на фаза „предупреждаващо нападение”.

През пролетта на 2010 година в РДГ В.Търново на територията на ДГС Г.Оряховица се заложи опит за интродукция на Entomophaga maymayga.

Фиг.11.  Нападната площ (дка) и проведена авиоборба (дка) срещу гъботворка

 

  • Педомерки и листозавивачки (Geometridae и Tortricidae)в продължение на години в дъбовите гори в района на станцията се наблюдава сравнително голямо по площ нападение от педомерки (Geometridae) и листозавивачки  (Tortricidae).                                                                                                                                  

Популацията на  тази група вредители е в състояние на проградация. Общо нападнатите площи се увеличават три пъти през последната година. Тези вредители се срещат по цялата територия на станцията  и са под постоянно наблюдение заради каламитетните им прояви през 5-6 години. Засега най-меродавна се оказва краткосрочната прогноза, която се изготвя до м.март въз основа на резултатите от лепливите пояси и фотоеклекторите.

Фиг.12.  Нападната площ (дка) и проведена авиоборба (дка) срещу педомерки и листозавивачки

 

  • Златозадката (Euproctis chrysorrhoea L.) и пръстенотворката (Malacosoma neustria L.) са другите два вредителя, чиито популации периодично могат да се увеличат в степен водеща до силно обезлистване в дъбовите гори. За последен път на територията та станцията срещу златозадка е провеждана авиоборба през 2001 год. Усилията на доц. Найденов, инж. Марий Замфиров, инж. Владимир Владимиров и други бяха усвоени биометодите за борба с листогризищите вредители и те заемат вече 100 % от борбата.

Други вредители, срещащи се на територията на ЛЗС – София, имащи отношение към отделни дървесни и храстови видове, са следните:

– Акациев семеяд (Etiella zinckenella Tr.) – нападението е в семепроизводни градини

– Лешников хоботник (Balaninus nucum L.)

– Тополов листояд (Melasoma populi L.)

– Краста по листата на цера (Dryomyia circinuans Giraud.)

 

2.2. Основни болести по горскодървесната растителност в района на ЛЗС – София

2.2.1. Болести и повреди по широколистните

  • Съхненето на дъба

Съхненето на дъба се обуславя от голям брой абиотични и биотични фактори. В резултат на теренните и лабораторни проучвания извършвани от научни работници и специалисти от станцията в горските екосистеми от района се установи, че съхненето на дъбовите гори се причинява от представителите на род Ceratosystis spp., Armilaria mellea complex, Inonotus nidus pici; Ganoderma lucidum, Ganoderma apllanatum и др.( Роснев, Петков; Ганчев Мирчев; Замфиров, Найденов и Георги Стойчев и др.) Анализът показва, че най-силно съхнат издънковите дъбови гори на възраст над 35-45 години. Определено е доказано, че дъбовите дендроценози от издънковия клас,  страдат от ефекта на „супника”, т.е. до тази възраст месторастенията предоставят достатъчно минерални соли и влага на растенията, а след това се получава ясно очертан дисбеланс между условията ни месторастенията и изискванията на дървостоя по отношение на влажността и хранителните елементи (стига се до така нареченото явление – дъбов диклайн).

Провеждането на интензивни санитарни сечи в района на ДГС „Ихтиман” в периода 1991-1996 година доведе до почти напълно преодоляване на съхненето и успешно възобновяване на дъбовите ценози. Подобни опити бяха описани и за района на ДГС  Горна Оряховица и ДЛС Болярка – В.Търново.

  • Съхнене на акацията – една от основните причини за това явление са необосновано високите турнуси на сеч. Акацията, който вид е отнесен към бързорастящите, при навременни сечи тя дава максимално количество дървесина между 15-20 годишна възраст.
  • Съхнене на бука – изследванията показват, че представители на р.Nectria са причина за появата на суховършия и съхнене на бука. В по-възрастните насаждения се наблюдават и повреди от р.Fomes, Poliporus spp., Schizophylom commune и др. Особено силно е съхненето в района на големия ледолом 07.11.2007 г., който започва от река Искър ДГС Своге и засяга още буковите ценози на ДЛС Витиня, ДГС Ботевград и ДГС Етрополе.

 

Фиг.13. Поразени от ледолома насаждения и дървесина:

плодни тела от Trametes versicoulor; Schyzophylum communis и типично натръпване на букова дървесина

 

Счита се, че линейното съоръжение – пътна магистрала Хумус е създала условия за промяна разпределението на вятъра и албедото в прилежащите си територии, което е предизвикало силно изпаряване  на влага, а  ниската  температура и леденият вятър, обледяване на дърветата, като  вятърът усилва още повече натиска върху стъблата, клоните и корените и дърветата масово се повалят на земята или се пречупват под тежестта на леда и напора на урагана.

  • Съхнене на ореха по-големите по площ чисти орехови култури са извън ДГФ. ДГС/ДЛС и РДГ почти не обръщат внимание на тези култури, които са с влошено фитосанитарно състояние, което се дължи  на  неадекватния избор на типовете месторастене и сортовете за създаването на ореховите плантации  и неподходящите технологии за създаването и отглеждането им.
  • Съхнене на тополата сериозен проблем по поречието на р.Дунав е полягането на 3-5 годишни тополови култури създадени върху типични върбови месторастения. При заливания с високи води ширококоронните тополови клонове (I-214 и др.) полягат, не рядко се изкореняват и в последствие загиват от дотихиза. Тези месторастения не са подходящи за тополите. Тополовото стопанство е изправено пред сериозна криза – неспазване на указанията за избор на месторастене, необосновано високия турнус на сеч, и всичко това  води до лошо здравословно състояние на културите и екстензивно тополово стопанство.

 

2.2.2. Болести и повреди по иглолистните

  • Съхнене на бора – установява се в долния и средния лесорастителен пояс. Най-често съхненето на културите започва на възраст между 11-20 години и е с най-голяма интензивност между 21-30 годишна възраст. В млада възраст (11-20 г.) единичното съхнене се дължи на грешки при залесяването: подгъната или силно редуцирана коренова система при засаждане. Следва да си отговорим дали контейнеровото отглеждане на фиданки със закрита коренова система няма да доведе до масови съхнения, 10-15 години след засаждането.

Сериозни предизвикателства пред интензивното лесовъдство поставят гъстите, неотгледани иглолистни култури в долния лесорастителен пояс. „Ефектът на супника”, засушаванията, появата на каламитети и епифиитотии, посочени при дъбовите дендроценози и тук поставят на карта ефекта на залесяванията. Лошото фитосанитерно състояние на тези култури не е проблем на лесозащитата, а по-скоро е грешка в стопанисването на създадените, като противоерозионни или интензивни култури (Найденов, 1993).

  • Съхнене на дугласката ела – причинява се от пънчушката (Armillaria mellea Vahl./Quil.), липсата на въздушна и почвена влага, шотландското изсипване, причинено от Rhabdocline pseudotsugae Syd., както и гъбите Phaeocryptopus gaeumannii (Rohde) Petr. и Phomopsis pseudotsugae причинява сериозни щети на културите от дугласка ела ( Георгиева М., 2009).
  • Коренова гъба (Heterobasidium annosus) – в най-ново време общата нападната площ се увеличава най-бързо в района на РДГ Кюстендил, Благоевград и София. В тези насаждения и култури се предвижда санитарна сеч. Може да се очаква увеличаване площта и интензивността на нападенията от тази гъба в иглолистните култури на възраст 30-40 г. в западните Родопи създадени върху бивши селскостопански земи и във възрастните смърчови гори на Витоша, Пирин, Рила.

 

2.3. Неприятели и болести в горските разсадници

2.3.1. Насекомни вредители в горските разсадници

  • Кореногризещи ларви – повредите се причиняват от ларвите на априлския, майския, юнския и юлския бръмбари, житен скокльо и попово прасе, които прегризват корените главно на едногодишните фиданки и те изсъхват.
  • Листни въшки – присъстват постоянно както по широколистните, така и по иглолистните фиданки в горските разсадници.

2.3.2. Вредители в тополовите разсадници

  • Тополов листояд (Chrysomela populi L.) – повредите се нанасят както от ларвите, така и от имагото.
  • Малка тополова стъкленка (Paranthrene tabaniformis Rott.) – напада младите (1-3 г.) тополови фиданки и култури, като при развитието си ларвата поврежда стъблата като образува гали. Подобни са повредите причинени и от малкия тополов сечко (Saperda populnea L.). Най-ефикасната борба срещу тези вредители се води още в разсадниците при резниците и фиданките, като се отстраняват тези с гали и раните се третират.

Фиг.14. Тополов листояд

(Chrysomela populi L.)

Фиг.15. Малка тополова стъкленка

(Paranthrene tabaniformis Rott.)

 

2.3.3. Болести в горските разсадници

2.3.3.1. Болести по семеначетата и семенищните фиданки

  • Сечене на пониците – причинява се от гъбите от р.Fusarium spp, Phytium spp, Botritis spp, Rhizoctonia spp, Rosellinia spp. и други.  Препоръчва се третиране на семената преди посев, превантивното и лечебно.
  • Детска болест (Lophodermium pinastri)заболяването се среща в иглолистните семенища и култури. Повредата е ранно опадане на иглиците.
  • Кореново гниене (Phytophthora spp., Rhizoctonia spp.) – гъбата напада широколистните семенища.

 

Фиг.16. Lophodermium pinastri                                                

Фиг.17. Rhizoctonia spp.

Фиг.19. Болести по семеначетата и семенищните фиданки

 

2.3.3.2. Болести по листата на дървесните видове

  • Ръжда по тополата (Melampsora allii-populina) – патогена се наблюдава в горските разсадници за производство на тополови фиданки.

 

M. allii-populina         

Microsphaera alphitoides

Marssonina spp.         

Thaphryna aurea

Фиг.18.  Болести по листата на дървесните видове

 

  • Брашнеста мана (Microsphaera alphitoides) – засяга най-често дъбовите семенищни фиданки, произвеждани в ГР и новопоявилите се издънки след извеждане на различни видове сечи в дъбовите гори.
  • Петна по листата (Marssonina spp., Microsphaera spp.) – гъбите от тези родове нападат широколистните разсадници.

2.3.3.3. Болести по стъблата на фиданките

  • Рак по кестена (Cryphonectria parasitica (Murrill) Barr) – сериозен проблем има в горски разсадник „Иваник” ДГС Петрич, където бе установено присъствието на този карантинен  вредител.

Лабораторния анализ на ЦЛКР – София показа, че болестта е обхванала всички дървета в маточника.

Болестта се среща в някои насаждения и култури в района на ДГС Петрич, което изисква постоянен мониторинг върху разпространението на болестта.

 

Фиг.19. Болести по стъблата на фиданките

 

Фиг.20.  Повреда от

Melampsora pinitorqua

  • Боров въртун (Melampsora pinitorqua) – болест, причинена от двудомна ръжда по боровите фиданки.

Подобна повреда се причинява и от насекомния вид Rhyacionia buoliana, но е характерна за младите култури или пикираните фиданки на възраст 3-4 години.

 

 

2.4. Повреди от абиоитични и антропогенни фактори

2.4.1. Снеговали и снеголоми; ветровали и ветроломи

Това са типични повреди за районите с мокри снегове, а така също за гъсти, неотгледани, млади култури и насаждения. В горската екология се счита, че появата на тази феномени, както и на ветровалите и ветроломите са първите признаци за належаща смяна на съществуващата с нова екосистема т.н. началото на нов сукцесионен ред.

Нашият опит, а и европейския показва, че непосредствено след тези повреди се появяват масово короядите (Митрев Й., 1896; Стефанов Д., 1954; Цанков Г., 2003; Найденов, 2008, 2009; Отто Н., 1998. и др.). Навременното изваждане на поразената, но все още  слабо заселена с корояди дървесина от насажденията е основа за намаляване нападенията от корояди в иглолистните насаждения и култури и дървесиноатакуващи насекомни вредители при широколистните.

2.4.2. Пожари – ако за един продължителен период от време не се вземат мерки за възстановяване на опожарените площи, силно се влошават условията на месторастенията, унищожават се съществуващите екосистеми и се уврежда биологичното разнообразие.

Развитието на лесозащитната дейност в настоящия момент и в бъдеще изисква да се съобразяваме и с европейското законодателство за защита на растенията. Във връзка с това ЛЗС – София, установи и поддържа тясно сътрудничество с Националната служба за растителна защита. От 2003 година, първо в ЛЗС – София, а след това и в останалите станции  започна осъществяване на фитосанитарен мониторинг на карантинни вредители и болести по горски видове, които са важни за цялата европейска общност.

 

3. Ръководители и служители на Лесозащитна станция – София

През годините водещи специалисти са били директори и служители на Лесозащитна станция – София. Повечето от тях са оставили трайни следи в лесозащитната практика и лесозащитната наука. Те наистина изградиха  моста между науката и практиката, какъвто бе замисълът на създаването на Лесозащитните станции. С кратки биографични бележки и опит за оценка на техните приноси те ще бъдат представени.

Повече от специалистите, работили в горите от 1950 г. до днес, трудно могат да си представят лесозащитата без дългогодишния директор на станцията инж. д-р Васил Вътов. Роден на 30.09.1921 г. в с. Голям Извор, Ловешка об­ласт, той завършва гимназия в Луковит през 1940 г., а висшето об­разование получава в Лесотехничес­кия факултет, отдел „Горскостопански”, на Селскостопанската академия в Со­фия през 1949 година.

 

 

 

д-р инж. Васил Нешев Вътов

Трудовия си път д-р Вътов започва през 1940 година, като  стажант-лесовъд в Горските стопанства в Клисура, Розино и Карлово. От  1952 г. Васил Вътов преминава на работа  в Управление „Горско стопанство” при Министерски съвет като референт-ръководител на сектор „Борба с вредители и болести”,  а от 1960 до 1971 г.е директор на ЛЗС – София. От 1971 до 1982 г. е начал­ник на отдел „Опазване и защита на горите”. Под негово ръководство ЛЗС – София, израства като модерно звено в системата на лесозащитата у нас  и мост между науката и практиката.

 

По инициатива на ЛЗС – София, и в тясно  съдействие на научни работници от Института по растителна защита започ­ва проучване за използване на биоло­гични препарати и био­логични агенти  – червената горска мра­вка и паразитни насекоми.

В съавторство и лично той е автор на много справочници и научни трудове по лесозащита. В резултат на упорита научно-изследователска дейност защищава и една от първите дисертации по лесозащита.

Българската лесозащита е имала своя шанс, че д-р Васил Вътов отдава по-голямата част от  трудовия си път на лесозащитата и като социална практика и като научно направление и е показателен пример за съчетаване на добре подготвения и можещ научен работник с практическия деятел.

 

Инж. Иван Илиев Терзиев е роден 1918 година в с. Ракитово. След завършване на висшето си образование по лесовъдство през 1946 година той работи отначало в родното си село, а по-късно в централното горско ведомство. От 1971 до 1984 г. е директор на станцията. С организаторските си качества осигурява условия за разгръщане на ефективна лесозащита и израстване на станция­та като авторитетното учреждение в системата на горите.

Историята на лесозащитата в България и тази на ЛЗС – София е тясно свързана и с името на Стоян Ангелов Захов, изключително трудолюбив, честен и скромен човек, оставил светла диря със своята любов към знанието, всеотдайност в работата и голяма човешка доброта.

инж. Стоян Ангелов Захов

Инж. Стоян Ангелов Захов е роден на 11.09.1925 г. в с. Боерица, Со­фийска област, завършва реална гимна­зия в Ихтиман през 1944 г. и ВЛТИ, специалност „Горско стопанство” – през 1954 го­дина.

От 1955 до 1960 г. работи  в ННИГГС – Опитната база по залесяването и бор­ба с ерозията в гр. Сандански, а от 1960 г. в новосъз­дадената Лесозащитна станция в Со­фия, като  от 1979 г. е специалист в отдел „Охрана и защита на горите” в МГГП. От 17.03.1984 г. до 30.06.1988 г. е ди­ректор на Лесозащитната станция – Со­фия, където се пенсионира.

Инж. Захов е един от изявените спе­циалисти по лесозащита. С изключително себеотдаване той й посвещава много години от трудовия си път. На базата на широките си и задълбочени научни познания, той внедрява редица методи за прогнозиране на каламитетните нападения и провеждане на борба с насекомните

вредители по горите. Изключително ценни са негови раз­работки по поставяне на диагноза и определяне мероприятията за профилактика и борба срещу мастилената болест, обобщени в специализантска работа; изяснява моменти от биологията на корено­вата гъба; на рака по тополите и боровете. Автор и съавтор е на 70 статии, брошури, научни трудове и др. Изключителното му трудо­любие и скромност го нареждат между най-изтъкнатите предста­вители на лесозащитата у нас.

Като директор на Лесозащитната станция взема активно участие, самос­тоятелно и в колективи, във внедряване на биологични препарати и интегрира­ни методи за борба с насекомните вре­дители.

Участва в съставянето на инструкции и ръководства по опазване на горите от вредители и болести. Публикува само­стоятелно и с колективи общо 50 статии и научни труда, в областта на защита на горите (сп. „Горско стопанство”, сп. „Растителна защита”, Научни трудове, в. „Коопера­тивно село” сп. „Природа” и др.).

През 1989 година се пенсионира. Инж. Стоян Захов, почива през 2004 година.

 

инж. Ромил Борисов  Бобев

 Инж. Ромил Борисов Бобев е роден на 24 ноември 1935 г. в София. След завършване на средно гимназиално образование, учи във Висшия лесотехнически институт, специал­ност „Горско стопанство”, и се дипломира през 1959 година Започва работа в Горско стопанство – Черни Вит, като началник на горскотехнически участък. Впоследствие е старши инженер, а от 1961 г. е в „Агролеспроект” – София. През 1970 г. постъпва на работа в Софийската лесозащитна станция, а след това е началник на отдел и директор. Инж. Бобев разработва специализантска работа върху разпростра­нението и видовия състав на горските мравки у нас и методите за тяхното разселване.

През 1975 г. завършва следдипломна специализация към ВЛТИ на тема „Биологична борба с вредителите”.От 1989 до 1991 г. Бобев е директор на ЛЗС – София, от пролетта на 1991 г. преминава на работа в  Комитета по горите, като началник на отдел „Опазване на горите”, където работи до началото на 1996 година. От 24 февруари 1997 г. е назначен за първи зам.-председател на Комитета по горите в служебното правителство на Софиянски.

След това излиза в пенсия.

Самостоятелно и в съавторство е публикувал няколко научни и научно-популярни труда.

 

От пролетта на 1991 година до месец ноември изпълняващ длъжността директор на ЛЗС – София е инж. Стефан Тодоров Балов. Инж. Стефан Тодоров Балов е роден в София, висшето си образование завършва във ВЛТИ – специалност Горско стопанство. В ЛЗС -София работи, като специалист, а от пролетта на 1991 година до ноември изпълнява длъжността директор на ЛЗС – София.

От 1992 година преминава на работа в Комитета по горите, като специалист, а понастоящем държавен експерт по лесозащита.

 

От есента на 1991 г. директор на ЛЗС – София е .н.с. II . д-р Янчо Найденов.

доц. д-р Янчо Стоянов Найденов

Доц. д-р Янчо Стоянов Найденов е роден на 12.06.1947 г. в с.Катунец, обл. Ловешка основното си образование завършва в родното си село, средно в с.Беглеж Плевенско, а висше, инж. по горско стопанство през 1970 г. ВЛТИ – София.

Доктор по лесозащита е от 10.10.1982 година, след защита на докторска теза на тема: „Проучвания върху разпространението, биологията и биоекологията на Dothichiza populea Sace et Briard и устойчивост на разпространените у нас тополови клонове към болестта”.

Научен сътрудник ІІІ-І степен е от 1972 до 1985 година, ст.н.с. II степен (доцент) по лесозащита от 1985 година, специализации във Франция, Белгия, Италия, Чехословакия, Унгария, Сърбия, САЩ.

Владее говоримо и писмено френски и руски език, говоримо ползва английски, италиански и сърбохърватски.

Научните му разработки основно са в областта на горската фитопатология. От пиедестала на времето следва да отбележим, че под ръководството на ст.н.с. д-р Христо Тодоров Димитров се създава истинска много функционална изследователска школа по въпросите на тополовото и върбово стопанство. С активното негово участие и съдействие доц.д-р Найденов се изгражда като изследовател в областта на горската фитопатология, в тясно сътрудничество с Института за гората при БАН и Международната комисия по тополите при ФАО и работната група по болести, насекомни вредители и други повреди. На организираните от тази организация конференции, симпозиуми и съвещания изнася самостоятелно или в съавторство с Георги Георгиев, Соня Бенчева и др. доклади с резултати от проучванията върху  видовия състав и устойчивост към болестите и насекомите по тополите и върбите  у нас. Участва в съвместните разработки  с Института по тополата в гр. Нови Сад – Сърбия, Станцията по фитопатология в Ганд – Белгия; Института за тополови култури гр.Монферато – Италия; Висшето училище по агрономство в Бордо  – Франция и др.

Доцент  Янчо Найденов има няколко приноса върху  върху гъбната флора по листата на тополите и върбите в България, като  съобщава, че най-разпространени и вредни са представителите на род: Melampsora и по специално ръждата по тополите и лука Melampsora allii-populina Klebahn. и Melampsora larici-populina Klebahn, а също така и от Melampsora larici-tremula Klebahn.

Като научен работник и директор на ЛЗС – София, контактува с такива изтъкнати специалисти, като проф.д-р Бернард Тарис – действителен член на Френската академия на науките, член на изпълнителния комитет на МКТ и председател на работната й група по болести; проф. Жак Пинон – директор на лабораторията по горска патология при ИНТР -Нанси и секретар на работната група по болести към МКТ; д-р Солер – председател на НКТ -Франция, специалист по тополовите месторастения; проф. Мишел Лемоен – член на групата по селекция към МКТ; д-р Ладислав Варга – Опитна станция по тополовите култури в Габчиково – Чехословакия и др., проф. Велдеман от Белгия, проф. Стенакерс от Белия, професорите Челерино и Анселми от Италия; проф. Мара Табакович от Сърбия и много други.

Особен интерес предизвиква съвместните му разработки със ст.н.с. Георги Цанков; с Боян Роснев върху проучването на видовете от род. Marssonina Magn., паразитиращи по тополите, обикновения орех и розите. Освен това съвместно с Георги Стойчев публикува резултатите от проучването на базидиевите гъби в насажденията от бяла акация в някои райони на България.

По негова инициатива в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове Свищов се създава силно звено по лесозащита, където известно време работят проф. дсн Георги Цветков Георгиев и доц. Соня Бенчева. По примера на Франция, Белгия, Холандия, Италия и други водещи страни в областта на тополовъдството, усилията на това звено са насочени, не само към установяване видовия състав и проучване био-екологията на болестите и насекомните  вредители, атакуващи тополите и върбите, но и устойчивостта на тополовите клонове към нея. Въведени са у нас едни от първите европейски методики за залагане на опити по устойчивост и обработката на резултатите от тях.

Доц. Найденов заедно с други специалисти от станцията полагат основите на сортоизпитването при акацията; правят първото сериозно изследване на културите от кедри в България и представят доклад на тази тема в Турция. По-късно този доклад е в основата на друга книга, където „срамежливо” са пропуснати първоавторите.

През 1991г. той бива назначен за директор на ЛЗС – София. Там се проявява като много добър организатор и провежда борба срещу насекомните вредители на големи площи в нашите широколистни и иглолистни гори. Установява контакти и пребивава във Франция и в много други страни. Обогатява се с чуждестранен опит, което му помага да го внедрява в нашата лесозащитна практика. Проявява се като много добър изследовател и ръководител на лесозащитна станция, която осигурява лесозащитните мероприятия на площ повече от една трета от територията на страната. С  негово активно участие се изгражда и тясното сътрудничество с НСРЗ.

В научните среди доц.Найденов е познат и като хоноруван преподавател по екология и опазване на околната среда: СА „Д.А.Ценов”- Свищов; НБУ; РУ „Ангел Кънчев” ВТУ – 2003-2006; ВСУ „Черноризец Храбър” – Варна от 2001 до 2007; Колежа по туризъм – Благоевград – от 2009 година;   регистриран експерт по ОВОС. Научната му продукция включва повече от 140 заглавия; а неговите учебни помагала и справочници са търсени и предпочитани от студенти и специалисти.

Близостта на станцията до научните центрове по лесозащи­та и растителна защита позволяват на специалистите от ЛЗС – София, да ползват непосредствено от техния научен продукт. За станцията изключително полезно е сътрудничеството със секция­та „Горска ентомология и фитопатология” при ИГ към БАН; катед­ра „Лесозащита” при ЛТУ; научните работници от Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове – Свищов; Опитна станция по дъбовите гори – Бургас; ИЗР – Костинброд. С тяхна помощ са ре­шени редица важни за лесозащитата проблеми: изясняване на видовия състав на неприятелите по горите, биологията им, мерки­те за ограничаване на тяхното разпространение. Въведени са малообемното и ултрамалообемното пръскане като ефективни мето­ди за защита и щадящи екологичното разнообразие и равновесие. Трайни научни интереси и човешки отношения свързват специалис­тите от ЛЗС – София, с проф. Бонко Зашев, Георги Ганчев, Георги Цанков, Боян Роснев, cт.н.с. Марин Керемедчиев, cт.н.с. Пенка Ца­нова, проф. дсн  Пламен Мирчев, доц. Стефан Мирчев, доц. Иванка Дас­калова, доц. д-р Петър Петков, Динко Овчаров, проф. дсн Георги Георгиев, доц. Анелия Захариева, cт.н.с. Виденова – ИЗР Костинброд. С тяхна помощ и активното участие на специалистите от станцията са изпитвани и внедрявани в практиката както хи­мически, биологически така и хормонални препарати. В това отно­шение плодотворни са връзките на станцията с фирмите Аббот, Юни Роял Кемикъл, Дюфар, Ново Нордиск, Сумитомо, Агриматко и други.

           В продължение на много години, специалистите от ЛЗС – София, съвместно колеги от Института за гората при БАН (доц. д-р Янчо Найденов, инж.Марий Замфиров, инж. Владимир Владимиров, проф. д-р Г.Цанков, проф. дсн Г.Георгиев, проф. дсн Пламен Мирчев), изпитаха и внедриха в практиката био и хормонални продукти на базата на следните активни вещества: Бацилус турингиензис; Дифлубензурон; Спинозад; Тебуфенозид.

В станцията през годините  активно работиха инж. Ромил Бо­бев, инж.Стоян Захов, инж. Цоло Велчев, доц. д-р Янчо Найденов, инж. Николай Тош­ков, инж. Стефан Балов, инж. Владимир Владимиров, инж. Димитър Димитров, инж. Вла­димир Константинов, инж. Михаил Тодоров кссн, инж. Юлия Младе­нова, инж. Мария Коларова, инж. Светослава Стоянова, инж. Валентин Чолашки, инж. Любомир Коцаков,  Елена Иванова, инж. Антонина Георгиева, инж. Мария Коларова, инж. Рени Бечева, а така също и по-новите специалисти в станцията инж. Костадин Мъгев; инж. Илиян Мутафчийски; инж. агр. Светла Цолева. Усилията на някои от тях бяха увенчани със защи­та на кандидатски дисертации и дипломни работи: инж. Васил Вътов, Стоян Захов, Ромил Бобев, Марий Занфиров, Владимир Владимиров.

Биоложката Неили Петрова, Ганка Иванова, инж. агр. Вяра Роснева, инж. Антонина Георгиева, инж. Наджи Хаджисюлейман, инж. Кремена Георгиева, Елена Иванова, през години те са извършили хиляди анализи на яйцекупчинки, яйчникалъфчета на процесионка, на какавиди от борови листни оси и други, за да се разработват качествени и достоверни прогнози за очакваните нападения от болести и други вредители.

Съществен принос в работата на станцията имат и счетоводно-икономическите специалисти Йорданка Стоянова, Йорданка Петрова, Михаил Сматракалев, Людмила Белдева.

В заключение трябва да се отбележи, че през 50-годишният пе­риод ЛЗС – София, винаги е имала подкрепа от ръководството на цен­тралното горско ведомство по отношение на материалното обезпе­чаване, кадровото и информационното осигуряване.

Вашият коментар