Добри растителнозащитни практики при корояди

           На основание изготвената прогноза за 2017 г. и Приложение №19 към чл. 57, т. 3 от Наредба №12 от 16/12.2011 г. за Защита на горските територии от болести, вредители и други повреди, съвместно с представителите на РДГ Кюстендил, ЮЗДП гр. Благоевград и ТП ДГС Кюстендил, на 26.04.2017 г. е извършено авиотретиране срещу ръждивата борова листна оса в борови гори на ТП ДГС Кюстендил и в горски площи, собственост на Община Кюстендил. Общо третираната площ е 975 дка, от която 935 дка държавна и 40 дка общинска собственост. За предстоящите лесозащитни дейности бяха уведомени всички заинтересовани страни – кметства, регистрирани пчелари и държавни институции. Засегнатите държавни гори са около селата Драговищица, Горановци, Копиловци и Николичевци, община Кюстендил.

          Към момента на провеждането на авиоборбата, лъжегъсениците на ръждивата борова листна оса са в Ⅰ-Ⅱ ларвна възраст. Използван е хормонален препарат Мимик 240 ЛВ, при разходна норма 40 мл, в 200 мл работен разтвор/дка (40 мл Мимик 240 ЛВ + 160 мл вода). Третирането е извършено с вертолет, със система за разпръскване на ПРЗ. Приготвянето на работния разтвор и зареждането е извършено на работна площадка Ломнишки път, в землището на с. Драговищица. Направена е предварителна подготовка за пръскане – промиване на резервоара и регулиране на дюзите за разпръскване на необходимото количество работен разтвор.

Растителнозащитният продукт, Мимик 240 ЛВ, е избран съгласно Списъка на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита за 2016 г. и не фигурира в Списъка на активните вещества, забранени за сертифицирани горски територии.

Третирането е извършено при слънчево време, температура на въздуха 9°С, скорост на вятъра 1 м/сек, без валежи.

Преди третирането са определени 5 моделни дървета, на които след пръскането са поставени изолационни ръкави (4 в държавни горски територии и 1 в общински гори).

В изпълнение на чл. 58, ал. 3, т. 2 от Наредба №12 от 16/12.2011 г., на 21-вия ден след провеждането на авиоборбата е отчетен ефекта от третирането и съставен протокол по чл. 62 (Приложение №20). Теренното обследване на ръкавите показа, че от общо 1200 бр. заложени лъжегъсеници в петте ръкава са останали живи 356 бр. ларви. Средната смъртност на ларвите в ръкавите е 70 %. Смъртта на лъжегъсениците е настъпила в по-късна ларвна възраст – те не са спрели да се хранят 24 часа след пръскането, като е описано в характеристиката на препарата Мимик 240 ЛВ.  Поради тази причина в някои обекти има обезлистване от порядъка на 10-20 %. По боровите дървета се наблюдават живи лъжегъсеници в 3-4 ларвна възраст (8-12 мм), някои – с видими признаци на заболяване, но и жизнени, които слизат в почвата и започват да какавидират. По тази причина вече не се очаква по-голямо обезлистване от констатираното в момента.  От какавидиралите екземпляри са взети проби за анализ в лабораторни условия.

Същите обекти ще бъдат наблюдавани и през август-септември, от където ще се вземат проби – какавиди, след анализа на коите ще имаме допълнителна информация за ефекта от проведената борба.

Сроковете за взимане на решение за извеждане на предписаните от ЛЗС-София санитарни сечи, свързани с каламитетното проявление на короядите

Схема на стъпките по процедурата за  взимане на решение

Върхов корояд (Ips acuminatus)

Шестзъб корояд (Ips sexdentatus)

Мониторинг

ПРОГНОЗА-2017 г.

Извършена дейност в Лесозащитна станция-София през 2016 г.

Указания за стопанисване на култури с преобладаващо участие на бял бор

        На 08.10.2015 година в разсадника на ТП ДГС „Свищов”, бе открит паметник на инж. Димитър Киров Първулов и в чест на 125 годишнината от създаваенето на държавен горски разсадник град Свищов. През 1968 година, проф. Васил Стоянов в своята история на горското стопанство на България отбелязва, че в град Свищов, както първи освободен град от турското робство през 1881 година е проведена и първата акция за залесяване и че тук през 1890  година е създаден държавен горски разсадник. Този паметен знак на уважение и признателност към първостройтелите на горското стопанство на България бе построен и открит по инициатива на доц. д-р Янчо Найденов със съдействието на гл.ас. Евгени Цавков от ЛТУ, с моралната и материална подкрепа на инж. Иван Недков – директор на Северното централно държавно предприятие – Габрово и инж. Антоанет Антонов-директор на ТП ДГС Свищов. Автор на паметника –Пламен Рафаилов

На тържеството присъстваха проф.дссн Иван Палигоров- зам.ректор на ЛТУ и председател на СЛБ, проф.д-р Милко Милев- декан на факултета по горско стопанство към ЛТУ, инж. Иван Недков- директор на СЦДП – Габрово, инж. Севда Димитрова – директор на РДГ-Русе, инж. Николай Николов- директор на РДГ-В. Търново; г-н Александров – врд кмет на град Свищов, представители на община Вардим и община Свищов, както и директорите на ДГС и ДЛС от района на РДГ-В.Търново, инж. Цонка Христова – директор на ПП „Русенски лом“; инж. Стела Божинова-директор на ПП „Персина”, както и зам.директор и отговорници по лесоозащита от ТП ДГС и ДЛК към СЗДП-Враца и СЦДП– Габрово, участници в семинара-инструктаж, организиран от ЛЗС-София и проведен в град Свищов на 07 – 08.10. 2015 г., председателят н ловното сдружение „Сокол”-град Свищов, Тодор Стойчев, специалисти и експерти от ТП ДГС Свищов, представители на обществеността в Свищов и с. Вардим. Сред присъстващите бе и семейството на известния български съдия Димитър Гочев-внук на инж. Димитър Киров. Всички те, бяха събрани от идеята да почетат събитието и отдадат нужното уважение към първите.

Тържествено паметника бе открит от проф. Палигоров и инж. Иван Недков.При откриването кратки слова бяха направени от проф. Иван Палигоров, проф. Милко Милев, инж. Иван Недков, врд кмет на град Свищов г-н Александров, внукът на инж. Димитър Киров- Димитър Гочев, доц. Янчо Найденов, както и приветствие от името на РДГ В.Търново, РДГ Русе от техните директори. Цветя бяха поднесени от името на кмета на с. Вардим и общинската организация на ГЕРБ-град Свищов. От името на участниците в семинара инж. Марияна Терзиева – зам.директор на ПТ ДГС Борима, поднесе живи цветя и пожела да не се забравят първите, трасирали пътя на горското стопанство на България.

Всички изказали се подчертаха, че този паметник, следва да напомня на поколенията, че идеята за залесяване не е от вчера, а тя идва от миналото, преминава през настоящето и ще бъде актуална и в бъдещото. Бе отбелязано също така, че инж. Димитър Киров, не е бил само добър лесовъд и добър, сърдечен човек, но и с активна гражданска позиция по отношение въжделенията на българите от Западните покрайнини да се присъединят към майка България. Той активно е подпомагал нуждаещите се наши сънародници от родния си град Пирод и Царев брод (днес Димитровград) и участвал в техните борби за запазване на българското им самосъзнание.

Доц.д-р Янчо Найденов
Гл.ас.инж. Евгени Цавков